Бях потърсен във връзка със заснемането на много специален проект
„The Invitation“ е концептуално видео, създадено като лична покана за отворен разговор с партньори и семейства в България. Проектът стъпва върху над 10-годишния професионален опит на Габриела Николова в сферата на родителството, семейните теми и обществената чувствителност към тях. След дълъг период на работа с общности, събития и съдържание, видеото маркира преход – от медийно присъствие към по-директен, човешки диалог. Проектът функционира като входна точка към по-широка социална инициатива, насочена към свързване, споделяне и създаване на общо пространство за смисъл и подкрепа.
Нещата се случиха с доста бързо темпо. Пристигнах след четири часов път във село Гела (хотел Гела). Магично място с неописуема енергия. Нещо там е лекуващо, не мога да го обясня точно. Получих копие на сценария от Габриела и на момента след като го прочетох разграфих целия график за заснемане. Нашата задача беше да заснемем цялото видео по начин, по който то да е ангажиращо. Това създаде задачата Габриела да изговори текста на три различни места. Това ни даде много свобода в монтажа и го направи достатъчно динамичен, все пак имаме да запълним две минути, което не е лесна задача и не може да оставим просто една гледна точка.
Обичам да работя със светлина по най-различни начини. В случая обходих селото и реших, че един от кадрите ще е екстериор в планината. Това ни даде свежа гледна точка, в която Габриела върви по пътя и аз я следвам. Понякога е важно е да добавим леко движение, да не е всичко статично. Използвах стабилизираща система (гимбал), която спомага кадъра да е плавен и без резки движения. Създаде се усещане за пространственост, за свежест, за връзка с природата.
Дотук добре, но ни трябват още две гледни точки! Тук използвахме първо библиотеката на хотел Гела. Тя ни даде композиции с отличаващи се гледни точки. Използвахме две камери: една основна за общ план и една странична за близък план. Това значително спомага за динамиката в монтажа. Когато част от текста набляга над нещо много важно, тогава е от огромна ползва да имаш близък план както се прави и в кинопродукцията. Камерите са на нивото на нашия талант, не отгоре, не отдолу, това дава неутрална гледна точка, защото искаме да се свържем със нашия зрител все едно му говорим през камерата (talking head).
След това заснехме нови две гледни точки в ресторанта. Тук композицията е сходна, но Габриела е позиционирана отляво, което разграничава кадъра, с този от библиотеката. Отново със втората камера заснехме близък план. Тук ключова роля играеше изключително топлата атмосфера, създадена от интериора от дърво, практическите лампи и най-вече камината.
Вече имахме три гледни точки: екстериор сред природата, интериор библиотека и интериор ресторант. Заснемането ни отне ден и половина. Винаги давам feed от камерата на таблет или телефон. Така продуцента/клиента може да гледа в реално време какво виждам и аз. Това спомага процеса значително и улеснява връзката между мен и клиента.
Това с което винаги се запасявам е покривни кадри (b-roll). Това бяха на страхотно куче Радослав! Създаден за камерата. На моменти е важно да разчупим малко ритъма и да го забавим, където те вписаха перфектно. Тук даже използвах и забавен каданс, за да разгранича кадрите от говоренето пред камера.
И сега е време за пост продукцията! След като прехвърлих материала на компютъра ми беше време да синхронизирам всички камери с аудиото от брошките. Изрязвам всичкия неизползваем материал, отварям текста по който е говорено и почвам да монтирам. В случая имаме много ясна последователност която е създадена от темпото на говорене и паузи. Веднага разбрах къде ще режа и къде ще слагам различните гледни точки. Първоначално предвиждахме видеото да е три минути, но след стегнат монтаж се оказаха две! С клиента направихме ревизия, в която направихме корекции на цветове, сменихме някои ъгли. Съвсем нормална част от процеса. Избора на музика също не за подценяване, тя „залепи“ цялата продукция.
Беше ми даден и текста, преведен на английски. Според репликите го синхронизирах с видеото, така че то да достига до по-широка аудитория.
Единственото, което остана е да създам три reel-а от крайното видео. Там избрах кратки откъси от него, напаснах нещата във вертикален формат и voala: готови сме!
Целия процес беше безкрайно интересен и се радвам, че бях част от този проект.